Коджа Ибрахим не е истинското име на знаменосеца на обединената чета. Това е Димитър Колев Стойнов. Четническото му име е Димитър Николов Заралията от с. Черни нос на турски Карабурун. Заралията са го наричали и той така се е записал в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, защото е от Старозагорско. Също така обикновено наричат старозагорци даже и сега.
Прякорът „Заралията“ е едно прикритие за него.
Освен това и с Николов, вместо Колев. Черни нос е българското име на Карабурун, сега с. Знаменосец.
В хайдушките среди той е познат и с прякора Димитър Коджа Ибрахимов. За турската власт по онова време, дори да залови списъка на четата, било съвсем невъзможно да разгадае кое е това лице и кое е това село, тъй като никъде в България няма село с име Черни нос.
Защо се е наричал Коджа Ибрахим?
През 1856 г. е установил връзки с хайдушката чета на Тодор Харболу от Сливен. По-късно и с четата на Теню Люцканов (Люцканоолу) (шурей на Панайот Хитов), Димитър решил да се прости със спокойния живот на градски занаятчия. С тези чети обикалял 2-3 години Сливенския Балкан. През същия период той убил бюлюк башията, кърсердарина Коджа Ибрахим. Той го е преследвал, и по тази причина както в Белград, така и в Букурещ става известен с прякора Коджа Ибрахим.
Четата на Харболу
Тази чета била малка практика за тези времена – от 4 – 5 души. По-късно в 1867 г. Панайот Хитов се опитал да я привлече под свое ръководство за организирана четническа дейност, но тези млади и буйни глави предпочитали свободния хайдушки живот.
От 1860 – 61 до 1862 г. знаменосецът бил в Букурещ.
Тогава Раковски подготвял своята първа легия. Заралията бил един от първите, който се записал доброволец. в нея. Заминава за Белград и се зачислил в шеста десетка под № 61 от списъка.¹ На 10 май 1862 г. пристигнал от Галац в Белград и Йордан Ж. Планински. Там заварил Заралията с други свои другари, заети с организиране на легията в помощ на Раковски.
Димитър бил изцяло в услуга на Раковски.
Като бъдещ легионер той се обучавал с оръжие още докато бил в Букурещ, което впрочем добре владеел още от хайдушките си години. Покрай това упражнявал и шивачество, както в родното си село, Стара Загора и Сливен.
Както в Букурещ, така и в Белград той се познавал почти с всички по-известни ръководители на националноосвободителното движение: Раковски, Левски, Хаджи Димитър, Христо Македонски, Караджа, Христо Иванов Големия и много други.
По подготовката на легията той вложил заедно с другарите си Георги Енев и Йордан Планински много сили, смелост, хитрост и умение.² Когато е трябвало да се прекарва тайно оръжието за легията от Румъния за Белград.
Раковски възложил тази отговорна работа на Димитър.
На него той разчитал в най-трудните моменти, когато е било необходимо да се осъществи някое опасно начинание.
При прехвърляне на оръжието за Сърбия Димитър взел със себе си и сестреника на Раковски – Киро Стоянов. После заминал за с. Груево на брега на Дунав във Влашко, срещу сръбското село Радевац. Там се намирал чифликът на д-р П. Берон, който живеел в Париж. В този чифлик Димитър складирал оръжието и тайно го прехвърлил през нощта в Сърбия. След това лесно го доставил на легията в Белград.
По това време той бил към 30-годишен и се славел като един от най-добрите стрелци (нишанджии) в легията.
Всички легионери го обичали, защото билсилен, юначен и добър другар. В легията той бил дясна ръка на Раковски и негов знаменосец.¹
Тук е уместно да споменем за знамето на легията, което е носел и Димитър Заралията и което Раковски развял за първи път на 16 юни 1862 г. в Белград. Знамето се състояло от три цвята, наредени хоризонтално: зелено, бяло, червено. Това се доказва от писмените разкази на съвременници на тези събития и от една картина, нарисувана от близък приятел на Раковски – италианския художник Сако, – на която знамето е изобразено с тези цветове.
От ръководителите на обединената чета от 1868 г. на Хаджи Димитър и Стефан Караджа той като трети в йерархията единствен успява да заведе останалите десетина четници до Агликина Поляна за да обявят независимостта на България.
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта