В началната част — Съпругата от фермата

В началната част — Съпругата от фермата. Беше натоварен ден. Пътувал час и половина за среща на борда. Напуснал дома си в 7:30 сутринта. Прибрах се у дома около 15:00. Последното нещо, което исках да направя, беше да разходя Макс. И все пак, той го обича. И имам нужда от него. Наистина беше красиво. 57°, слънчево, слаб вятър.
В едно малко селце, сгушено сред зелени хълмове и плодородни равнини, се намираше фермата на стария Симеон. Фермата не беше голяма, но беше истинско райско кътче, изпълнено с живот и трудолюбие. Симеон живееше там през целия си живот и не можеше да си представи по-хубаво място на света.

Всеки ден започваше рано сутринта, още преди първите слънчеви лъчи да пробият хоризонта. Симеон се събуждаше с песента на птиците и свежия мирис на земята. Излизаше навън, обут в своите стари, но верни ботуши, и се отправяше към обора, където го очакваха неговите крави, овце и коне. Те го поздравяваха с тихо мрънкане и махане на опашки, сякаш разбираха, че стопанинът им е готов да започне деня заедно с тях.

След като нахранваше животните, Симеон се отправяше към градината си, която беше неговата гордост. Грижеше се за всеки ред от зеленчуците и цветята с огромна любов и внимание. Морковите му бяха най-сладките в селото, а доматите – най-сочните. Всички съседи често се отбиваха да обменят някоя дума с него и да получат съвет за градинарството. Симеон винаги беше готов да сподели своя опит, защото знаеше, че неговата фермата не е само негово богатство, но и богатството на цялото село.

Един ден, докато поливаше розите, Симеон забеляза малко зайче, което се криеше между листата. Беше се загубило и изглеждаше уплашено. Симеон се усмихна и го взе внимателно в ръцете си. Отнесе го в къщата, където му даде малко моркови и сено. Зайчето скоро започна да се чувства като у дома си и остана във фермата като нов член на голямото семейство от животни.

Симеон се гордееше със своята ферма, но не защото тя беше голяма или луксозна. Гордееше се, защото всяко кътче от нея беше създадено с любов и труд. Всичко, което правеше, беше отражение на неговата грижа и уважение към земята. Той знаеше, че фермата му е нещо повече от просто място за работа – тя беше неговият дом, неговото сърце и душа.

С настъпването на есента, когато дърветата започваха да се обагрят в злато и червено, Симеон обичаше да седи на верандата, да наблюдава как слънцето залязва над хълмовете и да усеща, че животът му е пълен и смислен. Той знаеше, че неговата ферма е прекрасна не защото беше голяма или модерна, а защото беше изпълнена с живот, любов и красота.

И така, ден след ден, година след година, Симеон продължаваше да се грижи за своето малко райско кътче. За него, фермата му беше най-прекрасното място на земята, където всеки ден беше изпълнен с мир, хармония и благодарност за даровете на природата.