Зу Шуо
Израствайки в Китай, винаги са ми казвали древната мъдрост: „Има 360 занаята и всеки занаят има своя господар.“
И все пак, докато наблюдавам нашето съвременно общество, чувствам, че тази дълбока истина е засенчена от дълбоко вкоренени пристрастия. Широко разпространената култура на академичен елитаризъм – идеята, че бакалавърската степен по своята същност е по-добра от професионалното обучение – съчетана със строга йерархия, оценяваща работата на белите якички над труда на сините якички, вкарва в капан много завършили университет.
Виждам някои от тях да работят в офиси, които не харесват и не плащат много, и изтощителни графици „996“, оковани от възприемания престиж на дипломите си, страхувайки се да се освободят дори когато са дълбоко нещастни.
От друга страна обаче нараства броят на висшистите, които се осмеляват да се противопоставят на тези очаквания. Те правят избори, които шокират традиционната чувствителност, стават чистачи, доставчици, куриери, улични търговци или дори се връщат към корените си, за да обработват земята или да отглеждат добитък.
Когато някой от престижен университет направи такъв избор, това често предизвиква разгорещени дебати и критики. Надигат се гласове, които ги обвиняват, че са пропилели образованието си или са прахосали инвестираните в тях държавни средства.
Тази критика ме оставя дълбоко обезпокоен, защото реалността, пред която сме изправени, е сурова. Към миналата година брутният коефициент на записване във висшето образование в Китай достигна 60,8 процента и страната произвежда повече от 10 милиона висшисти средно всяка година.
Как може някой да очаква всеки един от тези милиони висшисти да получи добре платена, обещаваща позиция на бели якички? Самите числа го правят невъзможна фантазия. Пазарът на труда е разнообразен, както и индивидуалните стремежи.
Така че, когато завършилите правят избор въз основа на личната си реализация, практически умения, предприемачески дух или просто желание за автономия, защо трябва да ги поставяме под въпрос? Защо присъдата и презрението?
Нека се върнем към онази основна истина, която нашите предци са разбрали: Всяка търговия има своя господар. Истинската стойност и достойнство в труда не идват от цвета на яката ви, от престижа на титлата ви или от буквите след името ви.
Те идват от честни усилия, самоувереност и принос към обществото по ваш собствен начин. Докато някой се издържа честно – без кражба или измама – работата му заслужава основно уважение. Човек, процъфтяващ като опитен електротехник, надежден куриер или иновативен фермер, допринася със стойност също толкова значимо, колкото някой в корпоративна кула.
В крайна сметка пътят към реализация е дълбоко личен. Поставянето под съмнение на нечий избор на честен труд, просто защото не е в съответствие с остарелите обществени йерархии, се чувства не само несправедливо, но и фундаментално неуважение към правото на индивида да определя собствения си успех и щастие.
Трябва да преминем отвъд тези изкуствени разделения и наистина да прегърнем духа на тази древна поговорка.
Всяка законна професия, упражнявана почтено, заслужава достойнство.
Всеки смел избор да следваш своя път, а не закостенелия сценарий на обществото, заслужава разбиране, а не осъждане.
Свържете се с писателя на [email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта