CAI MENG/КИТАЙ ДЕЙЛИ
Дългоочакваната Централна икономическа работна конференция се проведе от 10 до 11 декември в Пекин. Въз основа на цялостна оценка на вътрешния и международния икономически пейзаж, срещата ясно заяви, че основните условия и фундаменталните тенденции, поддържащи дългосрочния икономически растеж на Китай, остават непроменени, като същевременно подчерта, че ще се придържа към общия принцип за постигане на напредък, като същевременно гарантира стабилност, и по-добре да координира вътрешната икономическа работа с борбите на международната икономическа и търговска арена. Това е в тясно съответствие с последните оценки на няколко международни институции.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. редица големи международни институции повишиха прогнозите си за икономическия растеж на Китай през цялата година. Между тях Международният валутен фонд, Goldman Sachs и Deutsche Bank преразгледаха прогнозите си за растежа на Китай през 2025 г. до 5 процента, изразявайки като цяло оптимизъм относно технологичното развитие на Китай и продължаващото разширяване на износа.
Това е повече от рутинна актуализация на икономическите прогнози. Той поставя критична преценка под светлините на прожекторите. След като премина множество „стрес тестове“ — включително дълбока корекция в сектора на недвижимите имоти, нестабилност във външното търсене и постоянно геополитическо напрежение — китайската икономика отново видя своята „забележителна устойчивост“, потвърдена от основните международни институции. Ревизиите нагоре приличат на решителен отскок на игла върху фино калибриран икономически инструмент и тяхната сигнална стойност далеч надхвърля самите числа. Те показват, че на фона на сложна и предизвикателна вътрешна и външна среда огромната икономическа система на Китай не само е останала стабилна в действие, но също така генерира нови вътрешни баланси и източници на импулс.
Тази широко призната „икономическа устойчивост“ не е случайна. Той произтича от многопластова и системна поддържаща рамка, която се изгражда и усъвършенства.
Първо, „стабилизиращата“ роля на макроикономическата политика стана по-целенасочена и търпелива. За разлика от минали епизоди на широкомащабни стимули, настоящата рамка на политиката поставя по-голям акцент върху „премерената, капкова подкрепа“ и управляваните очаквания. Паричната политика, като същевременно поддържа сравнително голяма ликвидност, се фокусира върху използването на структурни инструменти за насочване на финансовите ресурси към технологични иновации, зелен преход и малки и микро предприятия. Междувременно фискалната политика търси труден, но необходим баланс между подкрепата на съвкупното търсене и предотвратяването на рисковете чрез подобряване на ефективността на разходите, прилагане на целеви намаления на данъците и таксите и стабилно напредване на плановете за обезвреждане на рисковете, свързани с дълга на местното правителство. Тази политическа решимост — избягване на внезапни завои и въздържане от приемане на потоп от силни политики за стимулиране — осигури на пазарите предсказуема политическа среда и попречи на икономиката да изпадне в цикъл на рязко „прегряване, последвано от затягане“ епизоди, предизвикани от агресивни стимули.
Второ, новите двигатели на растежа се ускоряват и частично компенсират забавянето на традиционните двигатели. „Новите качествени производителни сили“ бързо преминаха от концепция към осезаем принос към икономическия растеж. В производството от висок клас износът на „новото трио“ – нови енергийни превозни средства, литиеви батерии и фотоволтаични продукти – е стабилен, като не само осигурява ключови позиции в глобалните вериги за доставки, но също така стимулира цялостно надграждане в свързани местни индустриални вериги. Интеграцията на цифровата икономика продължава да се задълбочава, като изкуственият интелект, големите данни и индустриалният интернет променят всеки етап от производството до потреблението и повишават общата факторна производителност. Мащабните инвестиции в продължаващия зелен преход генерират устойчиво търсене в области като възобновяема енергия, подобрения на електропреносната мрежа, енергоспестяване и опазване на околната среда. Високият растеж в тези нововъзникващи сектори ефективно смекчи съпротивлението от намаляващите инвестиции в недвижими имоти, позволявайки динамично ребалансиране на икономическата структура.
И накрая, свръхголемият пазар осигурява уникален капацитет за буфериране и итеративни сценарии. Китайският пазар с повече от 1,4 милиарда души, включително над 400 милиона потребители със средни доходи, предлага несравнима дълбочина. Когато външното търсене варира, вътрешният потребителски пазар демонстрира силна фундаментална подкрепа. Усъвършенстването на потреблението и иновациите в пазарни ниши съществуват едновременно, от ориентираното към качеството „самоудовлетворяващо потребление“ до съотношението цена-качество, рационалното потребление, като и двете пораждат нови бизнес модели. Напредъкът в изграждането на единен национален пазар има за цел да премахне вътрешните тесни места в обращението, позволявайки по-пълно реализиране на мащаба и мрежовите ефекти на този огромен пазар и предоставяйки достатъчно място за експериментиране, иновации и растеж за предприятията и индустриалното надграждане.
Въпреки че тези възходящи ревизии се основават на строг, базиран на модел количествен анализ, те отразяват фина, но важна промяна във възприятията на международните институции за китайската икономика – постепенно преминаване от период на „доминирани от загриженост“ възгледи към „предпазлив оптимизъм“ или „изчакване и вижте потвърждение“.
Тази преоценка се основава на няколко ключови наблюдения.
Първо, от третото тримесечие насам високочестотните икономически индикатори като цяло се стабилизираха или дори показаха умерено подобрение, като показатели като промишленото производство и корпоративните печалби се представиха по-добре.
Второ, появиха се по-ясни пътни карти за справяне с рисковете в ключови области. По-специално, по отношение на недвижимите имоти и местния държавен дълг, поредица от постепенни и пазарно ориентирани мерки за преструктуриране се прилагат стъпка по стъпка, а „защитните стени“ срещу системни рискове все повече се разглеждат като по-стабилни.
Трето, китайско-американските отношения показаха признаци на временно облекчаване, с повече взаимодействия на високо ниво през последните периоди. Въпреки че структурните търкания продължават, незначителните подобрения спомогнаха за стабилизиране на глобалните бизнес очаквания и частично облекчиха безпокойството относно преместването на веригата за доставки.
Последните прогнози на тези международни институции несъмнено се възползваха от незначителна преоценка на ефективността на политическото пространство на Китай и вътрешния капацитет на икономиката за самовъзстановяване. Те изпращат послание до световните пазари, че китайската икономика може да е преминала фазата в този цикъл на приспособяване, белязан от най-песимистичните очаквания и най-концентрираното освобождаване на натиск надолу, и сега се стреми да установи нова платформа за растеж – такава с по-бавен, но по-устойчив растеж.
Като се има предвид това, признаването на устойчивостта в никакъв случай не означава пренебрегване на сериозните предизвикателства, които тепърва предстоят. Докладите на МВФ неизбежно включват предупреждения за тези рискове. Основата на настоящото икономическо възстановяване и подобрение все още трябва да бъде консолидирана, а „стрес тестовете“, пред които е изправена икономиката, далеч не са приключили.
Първо, импулсът на спонтанното разширяване на вътрешното търсене остава недостатъчен. Въпреки че доверието на потребителите и корпоративните инвестиционни намерения се подобриха, те все още не формират силен, самоподсилващ се цикъл. Натискът върху младежката заетост и текущото коригиране на балансите на домакинствата ще отнеме време, което ще ограничи бързото възстановяване на потреблението. Дългосрочната увереност на частните предприятия „да се осмеляват да инвестират, да имат желание да инвестират и да могат да инвестират“ изисква непрекъснати съществени подобрения в институционалната среда, включително защита на правата на собственост, лоялна конкуренция и стабилни очаквания.
Второ, болките на прехода на пазара на недвижими имоти далеч не са приключили. Преходът от стария модел на „висок дълг, висок ливъридж и висок оборот“ към нов модел на развитие ще бъде дълъг и болезнен. Как да усвоим съществуващите жилищни запаси, да осигурим изпълнението на проекта, да преструктурираме индустрията и да възобновим разумното търсене на модернизирани жилища – без да предизвикваме големи финансови рискове – ще бъде продължителен тест за политическа мъдрост и издръжливост.
Трето, сложността и тежестта на външната среда продължават да се засилват. Геоикономическите стратегии, съсредоточени върху „намаляване на риска“ или „отделяне“, продължават да съществуват, а конкуренцията, произтичаща от преструктурирането на глобалните индустриални вериги, се увеличава. Несигурността около паричните политики в големите икономики също може да генерира нови външни сътресения чрез капиталови потоци и канали на обменния курс.
Накратко, решението на тези международни институции да повишат своите прогнози за икономическия растеж на Китай през 2025 г. е символично икономическо събитие. Това означава, че след поредица от подобни на буря сътресения международната общност е признала както присъщата сила на китайската икономика – „голям кораб, способен да издържи на силни ветрове и вълни“ – така и политическите усилия, които се предприемат за „рекалибриране на курса“ в сложни води. Това е в тясно съответствие с акцента на Централната икономическа работна конференция и осигурява положително външно утвърждаване за икономиката на Китай да се движи стабилно и устойчиво по пътя на висококачествено развитие до 2026 г.
Писателят е бивш директор на Института за изследване на пазара и цените към Националната комисия за развитие и реформи.
Мненията не отразяват непременно тези на China Daily.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта